Постинг
24.07.2009 23:31 -
За Митко :)
Съученик, познаваме се вече от една година. Не бих се запознала с него, ако не беше от моя клас. Обичам го тоя човек. Не вярвах, че така мога да му се доверявам. За каквото и да е.
Всичко започна на 15-ти септември миналата година, когато отидох в новото училище. Странно беше без стария клас, но беше хубаво че всичко ще започне отново. На чисто. Никой нямаше да знае нищо от миналото ми, което беше страшна оферта. Той е от Велинград, а аз съм си чиста софиянка. В началото не друг, ами аз и още няколко човека го развеждахме и запознавахме с града. Пътувахме по един път, често се прибирахме заедно донякъде. Когато крачехме до Славейков или някъде другаде за първи път винаги му обяснявах накъде ходиме, какво взимаме, в коя посока. Един път докато изчаквах 94 с него нещо не си съчетах мислите и го поканих да спи у нас :) Без предтекст, просто не се изказах като хората. Всяка сутрин пътувахме заедно. Още помня зимата, когато по леда, за да не се изтърся за първи път посмях да го хвана за ръка. И той не се дръпна. За мен значеше много :) Не веднъж той ми е правил услуги и аз на него. Висяли сме 4 часа на Попа с още един приятел без да станем и досега го помня. Сега отново си представям смеха, който бълваше, когато бяхме да седнали заедно да си подсказваме на контролно по химия, но се оказа, че и двамата нищо не знаехме. Изложихме се, но няма да го забравя :) Или пък когато крачихме до гарата. Или когато той се спукваше да ми се хили когато замалко изтървах автобуса. Или как обикалях заедно с него и още един съученик по автокъщите, напук че си умрях от скука... Или...какво ли не. Никога няма да забравя и как с цел да увъртим и да не му платим глобата на контролата го изкарахме сирак от Лондон... :) И още много моменти. Дори обичам начина по който ми лази по нервите. А аз мразя по принцип. И ми е приятел. В най-пълния смисъл на думата. :)
Последния път когато се видяхме беше преди месец почти - просто не можем сега заради разстоянието. И ми липсва. Как се смее. Хуморът му. Изобщо, като цяло...
Как прекарахме последния ден преди завършването на 8-ми клас на пумпала в Заимов. Как се съсипахме от кеф. :)
И в крайна сметка осъзнавам това само като си помисля, че месеци след запознанството ни, когато го прегърнах и му благодарих за деня, той не седеше като дърво, а ме прегърна и също благодари. И сега съм сигурна че съм постигнала поне едно истинско приятелство. И че този човек го обичам :)
Всичко започна на 15-ти септември миналата година, когато отидох в новото училище. Странно беше без стария клас, но беше хубаво че всичко ще започне отново. На чисто. Никой нямаше да знае нищо от миналото ми, което беше страшна оферта. Той е от Велинград, а аз съм си чиста софиянка. В началото не друг, ами аз и още няколко човека го развеждахме и запознавахме с града. Пътувахме по един път, често се прибирахме заедно донякъде. Когато крачехме до Славейков или някъде другаде за първи път винаги му обяснявах накъде ходиме, какво взимаме, в коя посока. Един път докато изчаквах 94 с него нещо не си съчетах мислите и го поканих да спи у нас :) Без предтекст, просто не се изказах като хората. Всяка сутрин пътувахме заедно. Още помня зимата, когато по леда, за да не се изтърся за първи път посмях да го хвана за ръка. И той не се дръпна. За мен значеше много :) Не веднъж той ми е правил услуги и аз на него. Висяли сме 4 часа на Попа с още един приятел без да станем и досега го помня. Сега отново си представям смеха, който бълваше, когато бяхме да седнали заедно да си подсказваме на контролно по химия, но се оказа, че и двамата нищо не знаехме. Изложихме се, но няма да го забравя :) Или пък когато крачихме до гарата. Или когато той се спукваше да ми се хили когато замалко изтървах автобуса. Или как обикалях заедно с него и още един съученик по автокъщите, напук че си умрях от скука... Или...какво ли не. Никога няма да забравя и как с цел да увъртим и да не му платим глобата на контролата го изкарахме сирак от Лондон... :) И още много моменти. Дори обичам начина по който ми лази по нервите. А аз мразя по принцип. И ми е приятел. В най-пълния смисъл на думата. :)
Последния път когато се видяхме беше преди месец почти - просто не можем сега заради разстоянието. И ми липсва. Как се смее. Хуморът му. Изобщо, като цяло...
Как прекарахме последния ден преди завършването на 8-ми клас на пумпала в Заимов. Как се съсипахме от кеф. :)
И в крайна сметка осъзнавам това само като си помисля, че месеци след запознанството ни, когато го прегърнах и му благодарих за деня, той не седеше като дърво, а ме прегърна и също благодари. И сега съм сигурна че съм постигнала поне едно истинско приятелство. И че този човек го обичам :)
Митко приятел ли е или... нещо повече?:)
По топлината и начина,по който пишеш за него ми подсказва,че е необикновен приятел!:)))
цитирайПо топлината и начина,по който пишеш за него ми подсказва,че е необикновен приятел!:)))
Приятел е, приятел :) Няма да позволя да си развалям това прекрасно чувство :)
цитирайКакто казва баба ми "от приятелството може да се получи любов,но от любовта приятелство - никога!"
Това че е от твоя клас ти дава още една причина да стоиш във всички часове.Успехи занапред и дано затвърдите още повече приятелството си
цитирайТова че е от твоя клас ти дава още една причина да стоиш във всички часове.Успехи занапред и дано затвърдите още повече приятелството си
Търсене
За този блог
Гласове: 438
